ЛИК към СМДЛ „Микробиолаб” разшири обхвата си с изследване на Детергенти

Извършват се анализ на всички видове перилни и почистващи препарати.
Показателите, които са в обхват на Акредитация са:
Съдържание на повърхностно активни вещества ( ПАВ)
Определяне на рН на водни разтвори.

В нашето ежедневие не можем да си представим живота без използването на детергенти – миещи, почистващи агенти. Те присъстват  практически във всички области на нашия живот, тъй като се използват, както в домакински дейности, така и в химическата, фармацевтичната и нефтохимическа индустрии. Детергентите  са известни още и  като повърхностно активни вещества /ПАВ/. Тяхното действие е свързано със свойството им да се  разпенват, както и да  премахват  мазнините, с които образуват суспензия. Представляват омокрящи агенти, които намаляват повърхностното напрежение, позволявайки по-лесно разпръскване и дисперсия .

Повърхностно активните вещества участват в производството на козметични миещи вещества, омекотители, бои, лепила, избелващи вещества, селскостопански химикали, дезинфектанти, балсами за коса. Въпреки широкото им приложение в практиката,  какви опасности крие използването им за човека и околната среда?

ПАВ в миещи и почистващи  препарати съдържат активни съставки, които могат  да са токсични за човека, животните и околната среда. Тези вещества непрекъснато се отлагат в почвата и водните басейни по множество различни начини, било целенасочено или с отпадните продукти от производствените и домакински дейности.

Също така от важно значение е и определянето на рН  на водни разтвори на  детергентите, което трябва да бъде в определени граници за всеки един продукт.

Повърхностноактивните вещества биват 3 основни вида: анионни, нейонни и амфотерични.

Анионни повърхностни вещества са най-често използваните ПАВ в течностите за миене на съдове, поради тяхната отлична почистваща сила и пенообразуващи свойства. Те носят отрицателен заряд, което им помага ефективно да се свързват и премахват положително заредените частици от мръсотия и мазнини.

Върху етикетите  се срещат под следните обозначения:

SLS – Натриев лаурил сулфат

SLES Натриев лаурет сулфат

ALS – Амониев лаурил сулфат

ALES – Амониев лаурет сулфат

Нейонните повърхностноактивни вещества са известни със своята мекота и съвместимост с други повърхностноактивни вещества. Те често се използват в течности за миене на съдове, формулирани за чувствителна кожа или в комбинация с анионни повърхностноактивни вещества за подобряване на почистващата ефективност.

Върху етикетите  се срещат под следните обозначения

Cocamide MEA

Cocamide DEA

Амфотеричните повърхностноактивни вещества. Най-често се срещат в шампоаните и душ геловете. Това са най-слабите и безвредни повърхностно активни вещества и се намират в продукти за лична хигиена, предназначени за чувствителна кожа. Те също са добри пенообразуващи агенти, затова се използват и сапуните за ръце.

Какви опасности крие използването на ПАВ за човека и околната среда?

ПАВ са водещи алергени. Тяхната употреба води до изсушаване на кожата, като я лишават от естествената й влага, акне, кожни обриви и възпаления, но също могат да предизвикат увреждания на очите, сърцето, бял и черен дроб. Възможно е някои от токсичните съставки да предизвикат усложнения при развитието на децата.

SLS и SLES се включват в различни козметични продукти и целта им е да премахнат замърсявания от кожата или косата. Те имат миещи, разпенващи, мокрещи, диспергиращи и емулгиращи свойства. Шампоани, които съдържат SLS и SLЕS могат директно да увредят фоликула на косъма, здравината на кожата, да предизвикат трайни увреждания на зрението при децата, да увредят черния дроб и дори да бъдат причината за ракови образувания.

В доклад, публикуван в списанието на Американската асоциация по токсикология  през 1983 г. се посочва, че дори концентрация от 0,5% SLS в продукта може да предизвика дразнене, а концентрации от 10 до 30% са способни да предизвикат разяждане на кожата и силно раздразнение.

SLЕS има свойството да разтваря мазнините на повърхността на кожата, което най-често води до нейното пресушаване и също така дава лесен достъп на замърсителите от околната среда да атакуват по-чувствителните й слоеве. Честата и продължителна употреба на тази съставка, предизвиква хронично денатуриране на кожните протеини и може да бъде причина за развитието на рак на кожата.

Но най-тревожен е фактът, че натриевият лаурет сулфат –  SLЕS, се абсорбира в тялото през кожата и попадайки там имитира активността на хормона естроген. Това може да доведе до много вредни последици за здравето – от болезнен предменструален синдром и обостряне на симптомите на менопаузата до импотентност при мъжете или рак на гърдата при жените, където нивата на естроген оказват особено значение.

Наличието на SLS и SLES в детските и бебешки продукти също е особено опасно, тъй като дразни очите и може да доведе до необратими последици.

Повърхностноактивните вещества са способни да проникнат през клетъчната мембрана и по този начин да причинят токсичност за живите организми. Известно е, че натрупването на тези съединения причинява значително увреждане на хрилете и загуба на зрение при рибите. Повишеното им количество  може да доведе до промяна на физиологичните и биохимичните параметри на водата, при което се намалява количеството на разтворения кислород и по този начин се засяга цялата екосистема.

Неразградимостта, устойчивостта и токсичността на някои повърхностноактивни вещества и техните трансформирани продукти имат изключителни вредни последици за околната среда.  Прекомерното изхвърляне на ПАВ в околната среда застрашава човешкото здраве и екологичната безопасност. Така те се натрупват в почвата и водните басейни по множество различни начини. Пример за резултата от използването на детергенти в бита и достигането им чрез канализацията до водните басейни е еутрофикацията (замърсяването) и нарушаването на равновесието във водните екосистеми.

Разработени да редица Директиви на ЕС, както и  Директива с Регламент  ЕО 648 /2004 г., които имат за цел ограничаване на концентрацията  на повърхностно активните вещества в детергентите и подпомагане по този начин за противодействието на еутрофикацията.