Campylobacter

Campylobacter jejuni и Campylobacter coli се утвърждават като едни от най-често срещаните причинители на гастроентероколити в света. По данни на СЗО през последните 10 години те се изолират по-често от Salmonella иShigella взети заедно.

ИСТОРИЯ

Mc Fadyen и Stockman за първи път през 1909 г. описват наличие на спираловидни бактерии в абортирани фетуси на овце. Наричат ги Vibrio fetus. Тяхното изолиране от хора е станало възможно едва през 1947 г. В последващите години се появяват много съобщения за находката на Campylobacter в изпражнения, хемокултури, ликвори, аспирати, абсцеси и др. клинични материали от хора.

Първата класификация на Vibrio fetus е направена от Veron и Chatelain /1973/. Те предлагат обособяването на нов род Campylobacter. Според Според Bergey`s Manual of Determinative Bacteriology – 9th ed. /1994 г./, родът е отнесен към аеробните /микроаерофилни, подвижни, нагънати/ вибриоидни Грам отрицателни бактерии на сем.Spirillaceae.

Таксономични видове в род Campylobacter

  • 1. C. coli
  • 2. C. concisus
  • 3. C. curvus
  • 4. C. fetus
  • 5. C. gracilis
  • 6. C. helveticus
  • 7. “Candidatus C. hominis”
  • 8. “C. hyoilei”
  • 9. C. hyointestinalis
  • 10. C. jejuni
  • 11. C. lari
  • 12. C. lanienae
  • 13. C. mucosalis
  • 14. C. rectus
  • 15. C. showae
  • 16. C. sputorum
  • 17. C. upsaliensis

C. jejuni – се разделя на два подвида:

C. jejuni subsp. jejuni, който е главен причинител на диарийни заболявания при човека и е установен като нормален обитател в стомашно-чревния тракт на редица животни, използвани за храна – птици, говеда, прасета, кози. C.jejuni subsp. jejuni също е причинител на септицемии, менингити, и аборти при човека и сериозни невролгични заболявания като синдромът на Guillain-Barre. При животните C. jejuni subsp. jejuni може да причини гастроентерити и хепатити

C. jejuni subsp. doylei е изолиран само при човека от стомашни язви, фецес и кръв. Двата подвида могат лесно да се разграничат с прости биохимични тестове, за разлика от диференцирането на C. jejuni subsp. jejuni от C. coli.    C. lari – е вид, причиняващ гастроентерити и септицемии при хоратa.

C. coli – се среща в 5-10% от случаите на диариини заболявания, причинени от Сampylobacter, като в някои региони достига 40%. Може да причини септицеми и аборти при човека. При животните се свързва с хепатит. C. coliе много близко родствен с C. jejuni като те се различават биохимично по реакцията хидролиза на натриев хипурат, при която C. coli дава отрицателна реакция.

C. concisus – фенотипно и генетично много различен от останалите видове, първоначално изолиран при периодонтити, както и при случаи на диарийни заболявания при човека.

C. curvus – друг вид, който се свързва с периодонтални заболявания, описани са и редки случаи на диарийни заболявания при човека и септицемии.

C. fetus – този вид се разделя на два подвида – C. fetus subsp. fetus и C. fetus subsp. venerealis. Представлява сериозен икономически проблем за ветеринарната медицина, тъй като причинява аборти при овце, говеда с последващо безплодие. C. fetus subsp. fetus причинява диарийни заболявания, септицемии и аборти при човека.

C. gracilis – е доста различен от останалите кампилобактери – срещат се при дълбоки мекотъканни инфекции при човека.

C. helveticus и много близко родствения с него C. upsaliensis са установени при здрави и с диарийни заболявания кучета и котки.

“Candidatus C. hominis” – този вид се описва като “кандидат”, тъй като не е определен със стандартните таксономични методи. Досега “кандидатът C. hominis” е установен у човека без признаци на диариини заболявания и се предполага, че е коменсален.

“C. hyoilei” – е наречена група от изолати, причиняващи пролиферативен ентерит при прасета. Някои автори обаче считат, че фактически щамовете “C. hyoilei” не са нищо друго, освен C. coli.

C. hyointestinalis – се разделя на два подвида – C. hyointestinalis subsp. hyointestinalis, изолиран от хора с диарийни заболявания и от здрави и с диария прасета и говеда. C. hyointestinalis subsp. lawsonii главно е изолиран от стомаси на прасета и се свързва с улцеративни заболявания.

C. lanienae – това е новооткрит вид (март 2000) изолиран от фецес на безсимптомни работници в abbatoir . Further investigations by the isolating laboratory of mainly pig and cattle carcasses processed at the abbatoir (and additionally, of a range of other animals, including poultry, sheep, and domestic pets) have not as yet identified an animal source. C.lanienae is most closely related to C. hyointestinalis and C. fetus and is phenotypically difficult to differentiate from these species.

C. mucosalis – не е изолиран от хора. Причинява пролиферативен ентерит при прасета.

C. rectus – причинява периодонтити и гингивити при човека

C. showae – се среща в устната кухина на човека. Изолиран е от зъбните плаки и инфектирани коренови канали.

C. sputorum с три биовара – biovar sputorum (каталаз и уреаза отрицателен) се среща в кореновите канали като е изолиран и при случаи на диариини заболявания, абсцеси и кожни лезиии.Останалите два биовара – Biovar bubulus и Biovar paraureolyticus нямат отношение към човешкана патология.

C. upsalienesis – изолиран е хора с диариини заболявания, септицемии, спонтанни аборти и хемолитичен уремичен синдром.

МОРФОЛОГИЯ

Campylobacter са Грам-отрицателени, извити бактерии, S-образени или спираловидни, наподобяващи чайки. Подвижени са с 1 до две ресни, разположени в единия край на клетката. Не образуват капсули и спори. Бактериалната клетка е с дължина 0,5 – 5 м и ширина 0,2 – 0,5 м. Характерно за тях е че се наблюдават кръгли, коковидни или леко одължени овоидни форми в стари култури или при култивиране при неблагоприятни условия.

ПАТОГЕНЕЗА И КЛИНИКА

Микроорганизмите, класифицирани в род Campylobacter причиняват заболявания при хора и животни, наречени кампилобактериози.

Те са важни причининели на стомашно-чревни заболявания при човека и се изолират в 4 до 30% от фекалните проби на пациенти с диариен синдром. Това тяхно широко разпространение, както и способността им да предизвикват много тежки и трудно поддаващи се на лечение поражения у човека /септицемии, менингити, менингоенцефалити, хепатит, реактивен и септичен артрит/ обуславят необходимостта от търсенето им във всички материали от болни с диариен синдром, наред с изследването за други натогенни бревни бактерии.

Инфекциите причинявани от тези видове се предават главно по хранителен път като източник на кампилобактерната инфекция са птици, животни и продукти от животински произход.

Както при заболяванията, причинени от останалите чревни бактерии, клиничната картина варира от бедсимптомна или с леки симптоми до ясно изразена клинична изява.Инкубационният период е от 3 до 5 дни.По-често кампилобактериозния ентерит протича фебрилно, възможно е с или с всички от изброените симптоми: главоболие, замайване, болки в кръста, миалгия, повръщане. Изпражнениета са воднисти, със зелен цвят, понякога със слуз и кръв

Термофилните кампилобактерии са каталаза и оксидаза положителни, не ферментират или оксидират въглехидрати, не продуцират сяро водород на тройно захарен агар, проявяват толерантност към среди съдържащи глицин и ТТС.

ЛАБОРАТОРНА ДИАГНОСТИКА

МЕТЕРИАЛИ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ

За Campylobacter се изследват най-често фекални проби от болни, но могат да се вземат също и кръв, ликвор, жлъчка , аутопсионен материал и др. За епидемиологични цели се изследват води и хранителни продукти от животински произход – мляко, месо, месни продукти, вътрешни органи и др. Вземането на материалите става по общоприетите начини, като при по-продължителен транспорт и невъзможност да се извърши веднага директна посявка могат да се използват транспортни среди /Стюарт, Амиес/.

КУЛТУРЕЛНИ МЕТОДИ

Селективни хранителни среди

Campylobacter jejuni и Campylobacter coli са взискетелни микроорганизми, поради което за изолирането им се изполлзват хранителни среди с различни обогатяващи съставки. Към тях се прибавят и антимикробни вещества за подтискане на съпътстващата чревна флора. Предлагания от нас Кампилобактер селективен суплемент съдържа 6 антимикробни средства – триметоприм, полимиксин В, ванкомицин, рифампин, цефалотин, нистатини . Върху сесективните среди колониите са дребни, с диаметър 1-2 мм, нехемолитични, изпъкнали, кръгли, гладки, с равет ръб или сиви, плоски, воднисти с неравни краища и с тенденция за пълзене.

На таблица 1 е даден съставът на някои комерсиални среди за изолиране на Campylobacter.

Таблица 1

СРЕДА БАЗА СЪСТАВ
Селективна среда на Marshal Brain heart infusion agar /BHIA 7% конска кръв, налидиксова киселина10mg/l триметоприм 5mg/ ванкомицин 3mg/l амфотерицин В 2 mg/l
Кръвен агар на Skirrow База за кръвен агар №2 /Oxoid 7% лизирана конска кръв, налидиксова киселина10mg/l триметоприм 5mg/ ванкомицин 10mg/l амфотерицин В 2 mg/l полимиксин В 2500IU/l
Селективна среда на Dent Колумбия агар /Oxoid/ 7% лизирана конска кръв, триметоприм 5mg/ ванкомицин 10mg/l, амфотерицин В 5 mg/l полимиксин В 2500IU/l, цефзулодин 5mg/l

УСЛОВИЯ ЗА КУЛТИВИРАНЕ

Campylobacter са микроаерофили. Растат при наличие на висока влажност и в атмосфера на 10% CO2 и 5% О2.

Видовете C. jejun, С. doylei, C. lari и C. coli са наречени “термофилни”, тъй като имат оптимална температура на растеж 420 – 430 С.

На таблицца 2 са дадени биохимични характирестики на термофилните кампилобактери

Таблица 2

ВИД C.jejuni C.coli C.lari
 Биотип І ІІ ІІІ ІV І ІІ ІІ
 Хидролиза на натриев хипурат + + + +
 Бърз тест за продукция на H2S + + + +
 Хидролиза на DHK + + + +
 Чувствителност към налидиксова киселина S S R